Пред братята ни край Вардар стои важен избор. Трябва да избират дали да премахнат границата и да пътуват свободно от Охрид до Черно море и целия останал 500-милионен Европейски съюз, или да останат в тъмния ъгъл на историята, затиснати от сръбска чалга, шайкачи, кодоши и коминерновски ботуши.
Този текст няма никаква историческа претенция, историята на региона отдавна е напълно ясна на всеки, който се опира на фактите.
„Би трябвало да се казва не Македония, а Мъкидония…“
Това е казал бележитият охридски възрожденец Кузман Шапкарев за най-романтичния регион от българското национално землище. Мнозина от Вас може би разпознават този цитат и от образа на Руси Чанев в „Мера според мера“ – Дилбер Танас. Мъкидония, защото тази земя е белязала нашето национално съзнание. Тя е била двигателят за националното обединение. Борбата за освобождението на Македония е пленявала съзнанието на мнозина българи през последните 100 години. Аз не съм изключение.
Тази месеци в Македония се състоя референдум за промяна на конституционното име на страната. Бързам да кажа, че за нас българите Македония никога няма да бъде нито долна, нито горна, нито северна, нито южна, тя си остава една и братска.
Трактовките и интерпретациите относно него в македонското медийно пространство са различни. Защитниците на референдума, начело с лидерите на управляващата коалиция, го представяха като референдум за бъдещето на страната. Дали да поеме по пътя на евроатлантическата интеграция, или не. Противниците на референдума призоваваха той да бъде бойкотиран, с цел да се подкопае легитимността на допитването до народа. Има и трета позиция, тази на ДПМНЕ – партията, която върна развитието на Република Македония с десетилетие. Тяхната позиция е… да нямат позиция. Лидерът на ДПМНЕ Християн Мицковски на пресконференция заяви, „гражданите да направят това, което им говори съвестта“. Подобна позиция може да бъде окачествена само като низък опит за политическо измиване на ръце.
Да разгледаме фактите. Още от обявяването на Р. Македония за независима държава през 1991 г. Гърция намира името за неприемливо, оправдавайки се с наличието на регион в нейната територия със същото име. Твърденията на Гърция са лишени от смисъл и поради това няма да ги коментирам. Факт е обаче, че политиката на Атина е решена да блокира членството на Македония с това име във всички международни организации. Така се стига до 1995 г., когато е подписано временното споразумение, с което се утвърждава името, което Р. Македония да използва при влизането си в различни международни организации. Това име е посочено в параграф втори от резолюция 817 на Съвета за сигурност на ООН – Бивша югославска република Македония.
И нека сме честни, гърците в този спор не са ни приятели. Те преследват своите интереси, които са коренно противоположни на нашите. Да припомня, Гърция е окупатор. Да припомня на какъв език се говори в Костур, Лерин, Воден и прочее, в т.нар. „български триъгълник“ и защо село Шестево (откъдето родом е и Любка Рондова, чиято къща още стои) все още се нарича „Малката София“.
От тогава минаха 23 години и развитие няма. И ако правителствата до 2006 г. (с многото им недостатъци) се опитваха да водят някакъв конструктивен диалог и да търсят развитие за страната си, то с идването на Никола Груевски на власт всякакъв прогрес беше разрушен. Страната се превърна в плутокрация, където корупцията цари, партия (ДПМНЕ) и държава се сляха в едно. Преди 2006 г. Македония се очакваше да бъде една от първите страни от Западните Балкани, които да започнат преговори за членство в ЕС.
Груевски заложи на „антиквизацията“. Мобилизира неграмотна, но безпардонна хунта от псевдоисторици, илитерати и най-обикновени негодници и сръбски кодоши, като известен некъпан телевизионен шут, който се прави че чупи български паметници, далечните роднини на Хальо, Гальо и Данко Харсъзина, които за кратко време пренаписаха вече изкривените македонски учебници. Иисус стана македонец и изплува в Охридското езеро, за да призове своя народ(!?), а Александър Велики и конят му станаха по-важни от Гоце Делчев и Яне Сандански. Българите, разбира се, бяхме понякога фашисти, но винаги татари.
След 10 години на застой и скандални проекти – като „Скопие 2014“, в който бяха откраднати стотици милиони евро, на македонските граждани им писна. Това доведе и до кризата от 2015 и 2016 г., когато Груевски най-накрая подаде оставка в следствие на протестите.
Новото коалиционно правителство между СДСМ и ДСИ, начело със Зоран Заев, започна своят мандат с ударни реформи. Процесът на „антиквизация“ беше спрян и министър-председателят се нае да проведе редица реформи в съдебната система. Най-важното за нас, българите, беше неговото желание да подпише Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Заслугата за това принадлежи изцяло на българския народ. Няма да е нескромно, ако кажа и че ВМРО има своята заслуга, тъй като Македония е нашата вечна, безапелационна и историческа кауза. Този договор отвори вратата за интеграцията на Македония в ЕС. Още веднъж в историческата съдба на независима Р. Македония именно България беше тази, която първа подаде ръка на своя братски народ.
Без съмнение този договор, както и българското председателство на Съвета на ЕС, което постави Западните Балкани на преден план, доведоха и до засилването на преговорите между Скопие и Атина относно името. На 12 юни 2018 г. се стигна до Преспанския договор, който разчерта условията на промяната на името на Р. Македония. Компромисът, до който се стигна е Република Северна Македония.
Формулировката на въпроса на референдума, който предстои в Македония, беше твърде интересна. Тя гласеше:
Дали сте за членство во ЕУ и НАТО со прифаќање на Договорот помеѓу Република Македонија и Република Грција?
Заев умело успя да избегне промяната на името като основен акцент в питането. И колкото и да не ми се ще да го призная, е прав.
Всяко забавяне на процеса на интеграция на Македония в структурите на НАТО и ЕС е първо проблем за самата държава..
Македония загуби твърде много време в застой. ДПМНЕ често обичат да изтъкват себе си като защитници на „идентитетот“ , като самите те забравят, че заличиха македонската идентичност. Античните статуи, бръщолевенето, че са наследници на Александър, посрещането на пакистански мюсюлмански племена
хунзи (които също се имат за наследници на античния македонски владетел) бяха своего рода заличаване на македонската идентичност. Те бяха продължение на половинвековната сръбска политика на обезбългаряване на региона. Те направиха македонците смешни в очите на останалият свят. Обида към всеки честен човек от Македония.
А тези процеси, в светлината на събитията в Босна и Косово и заявките на Еди Рама, дават една доста по-зловеща окраска на бъдещето на региона.
Прочее, в албанските общини вече са готови за провеждането на каскада от местни референдуми, които да се проведат веднага, ако опита за европеизация на Македония се окаже неуспешен. А това е първата стъпка към кантонизация и разпад.
Надявам се, че дните на антиквизацията и антибългаризма са в миналото. Факт е, че потенциалното членство на Р. Македония в ЕС ще донесе положителни резултати в региона.
Коридор номер 8 трябва да бъде основен национален приоритет. Само падането на границите ще доведе до обединението на двата клона на един братски народ. Когато хората от двете страни на границата виждат, че пречките падат, ще започнат да пътуват, да търгуват и най-важното – да не се страхуват. Груевски използваше икономическата зависимост на голяма част от гражданите на Р. Македония в своя полза. Повишаването на доходите и двустранните инвестиции ще елиминират това оръдие на сърбоманите.
Най-важното, за което трябва да се замислим, е кой има интерес от това членството в ЕС на Македония да не се случи. Отговорът е ясен. Шумадийските кодоши и коминтерновските им господари разглеждат Западните Балкани като своя сфера на интерес, върху която не искат да губят влияние. Това работи и срещу Македония и срещу България. Ние трябва да се противопоставим на всеки опит двата народа да бъдат разделяни и противопоставяни.
Гражданите на Р. Македония трябва да се противопоставят на всеки опит страната им да бъде върната 30 години назад в развитието си. Ако Македония изпусне този шанс, тя ще пропусне следващото разширение на ЕС предвидено за 2025 г. (най-късно). Още едно поколение ще загуби шансовете си за достоен живот и свобода на самоопределението.
Защото Македония заслужава да стане част от ЕС.